петък, 8 декември 2017 г.

Песен на предачките

Дълго през дългата зима ний предохме,
седнали в тъмния кът.
През одимени прозорчета гледахме
вън оснежения път.

И във душата ни смътно възставаше
властен копнеж за простор,
но непрозирна мъгла затъмняваше
скъдния наш кръгозор.

Зимата мина, към север прокудена,
с бури и тежки мъгли.
Трепна земята, несетно пробудена,
звънна и рояк пчели.

В росни зори ние рано се дигнахме,
с бликаща младост в сърце,
първи на чистият извор пристигнахме
с блеснали менци в ръце.

Вятърът волен далеко понесъл е
нашите песни и смях…
Песни ликуващи, ведри и весели —
цялата младост е в тях!

Елисавета Багряна, 1922

Няма коментари:

Публикуване на коментар