PUIS: Yves Bequchemin – Le Matou

PUIS: Yves Bequchemin – Le Matou: Le roman raconte les aventures du jeune couple d’époux Florent et Elise Boissonneault. C’est un roman d’aventures épique, retraçant les pér...

Съдба

През улиците здрачни, през къщите, стените,
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, погребан в желязо и гранити —
усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен.

Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
усещам ти рцете, протегнати насън,
усещам как се вслушваш за стъпките познати
и как сърцето трепва при всеки шум отвън.

И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
и таглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.

Елисавета Багряна

Песен на предачките

Дълго през дългата зима ний предохме,
седнали в тъмния кът.
През одимени прозорчета гледахме
вън оснежения път.

И във душата ни смътно възставаше
властен копнеж за простор,
но непрозирна мъгла затъмняваше
скъдния наш кръгозор.

Зимата мина, към север прокудена,
с бури и тежки мъгли.
Трепна земята, несетно пробудена,
звънна и рояк пчели.

В росни зори ние рано се дигнахме,
с бликаща младост в сърце,
първи на чистият извор пристигнахме
с блеснали менци в ръце.

Вятърът волен далеко понесъл е
нашите песни и смях…
Песни ликуващи, ведри и весели —
цялата младост е в тях!

Елисавета Багряна, 1922

Макар в калта

Изтърван случайно на площада
(смачкан от тълпата безпощадна),
виж го тоя дриплю как ме гледа!
(сякаш негова е крайната победа).
Дрипав карамфил, добре изкалян
(ален смут в душата ми разпалил).

Малина Томова, 1994

Земетресение

... и какво, че познаваш
                 извивките на тялото му,
изскърца внезапният трус,
разцепил материята
                 на две половинки...
... когато рухне стената между нас,
                 ще ни премаже...
и ще започнем с прегръдка на духове...

Малина Томова, 1994

Сама в нощта

Страхът от призраци ли я души,
че вече губи дъх и чезне?
- Хей, свещичке плаха,
не се отдръпвай от прозореца,
почакай да се улови за теб
един залутан из тъмите поглед!

Малина Томова, 1994

Време

Ах, всяка болка прегорява!
И ако ти не изгориш,
пак ще те осени забрава,
живота си ще продължиш.

Врабчетата ще чуруликат
във еднодневния ти ден.
За милост твоя дух ще вика
и ще издъхва ужасен.

Да можеше да се почувстваш
онуй замислено момче,
което със трептящи устни
върви под цъфнало дръвче!

Александър Геров, 1973

Утринно пране

Изгрява слънцето. Притихват
гори и облаци в безреда.
А там от двора се усмихва
прането бяло на съседа.

Макар денят да бъде труден
и може радост да отсъства.
Тази усмивка ранобудна
навсякъде ще ме съпътства.

И облачета в златни тръпки
ще ме поглеждат от небето
и като наредени зъбки
ще се усмихват на сърцето.

Александър Геров, 1973

Кладенец

Кладенец

В кладенец тупти сърцето,
в кладенеца на гръдта
и се взира към небето,
ширнато в безкрайността.

Там съзвездията вечни
си играят на билярд.
Капят вън капчуци млечни.
Грее слънце. Пак е март.


Александър Геров,  1973

Галерия - Ноември