събота, 9 декември 2017 г.
PUIS: Yves Bequchemin – Le Matou
PUIS: Yves Bequchemin – Le Matou: Le roman raconte les aventures du jeune couple d’époux Florent et Elise Boissonneault. C’est un roman d’aventures épique, retraçant les pér...
петък, 8 декември 2017 г.
Съдба
През улиците здрачни, през къщите, стените,
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, погребан в желязо и гранити —
усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен.
Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
усещам ти рцете, протегнати насън,
усещам как се вслушваш за стъпките познати
и как сърцето трепва при всеки шум отвън.
И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
и таглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.
Елисавета Багряна
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, погребан в желязо и гранити —
усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен.
Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
усещам ти рцете, протегнати насън,
усещам как се вслушваш за стъпките познати
и как сърцето трепва при всеки шум отвън.
И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
и таглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.
Елисавета Багряна
Песен на предачките
Дълго през дългата зима ний предохме,
седнали в тъмния кът.
През одимени прозорчета гледахме
вън оснежения път.
И във душата ни смътно възставаше
властен копнеж за простор,
но непрозирна мъгла затъмняваше
скъдния наш кръгозор.
Зимата мина, към север прокудена,
с бури и тежки мъгли.
Трепна земята, несетно пробудена,
звънна и рояк пчели.
В росни зори ние рано се дигнахме,
с бликаща младост в сърце,
първи на чистият извор пристигнахме
с блеснали менци в ръце.
Вятърът волен далеко понесъл е
нашите песни и смях…
Песни ликуващи, ведри и весели —
цялата младост е в тях!
Елисавета Багряна, 1922
седнали в тъмния кът.
През одимени прозорчета гледахме
вън оснежения път.
И във душата ни смътно възставаше
властен копнеж за простор,
но непрозирна мъгла затъмняваше
скъдния наш кръгозор.
Зимата мина, към север прокудена,
с бури и тежки мъгли.
Трепна земята, несетно пробудена,
звънна и рояк пчели.
В росни зори ние рано се дигнахме,
с бликаща младост в сърце,
първи на чистият извор пристигнахме
с блеснали менци в ръце.
Вятърът волен далеко понесъл е
нашите песни и смях…
Песни ликуващи, ведри и весели —
цялата младост е в тях!
Елисавета Багряна, 1922
Макар в калта
Изтърван случайно на площада
(смачкан от тълпата безпощадна),
виж го тоя дриплю как ме гледа!
(сякаш негова е крайната победа).
Дрипав карамфил, добре изкалян
(ален смут в душата ми разпалил).
Малина Томова, 1994
(смачкан от тълпата безпощадна),
виж го тоя дриплю как ме гледа!
(сякаш негова е крайната победа).
Дрипав карамфил, добре изкалян
(ален смут в душата ми разпалил).
Малина Томова, 1994
Земетресение
... и какво, че познаваш
извивките на тялото му,
изскърца внезапният трус,
разцепил материята
на две половинки...
... когато рухне стената между нас,
ще ни премаже...
и ще започнем с прегръдка на духове...
Малина Томова, 1994
извивките на тялото му,
изскърца внезапният трус,
разцепил материята
на две половинки...
... когато рухне стената между нас,
ще ни премаже...
и ще започнем с прегръдка на духове...
Малина Томова, 1994
Сама в нощта
Страхът от призраци ли я души,
че вече губи дъх и чезне?
- Хей, свещичке плаха,
не се отдръпвай от прозореца,
почакай да се улови за теб
един залутан из тъмите поглед!
Малина Томова, 1994
че вече губи дъх и чезне?
- Хей, свещичке плаха,
не се отдръпвай от прозореца,
почакай да се улови за теб
един залутан из тъмите поглед!
Малина Томова, 1994
Време
Ах, всяка болка прегорява!
И ако ти не изгориш,
пак ще те осени забрава,
живота си ще продължиш.
Врабчетата ще чуруликат
във еднодневния ти ден.
За милост твоя дух ще вика
и ще издъхва ужасен.
Да можеше да се почувстваш
онуй замислено момче,
което със трептящи устни
върви под цъфнало дръвче!
Александър Геров, 1973
И ако ти не изгориш,
пак ще те осени забрава,
живота си ще продължиш.
Врабчетата ще чуруликат
във еднодневния ти ден.
За милост твоя дух ще вика
и ще издъхва ужасен.
Да можеше да се почувстваш
онуй замислено момче,
което със трептящи устни
върви под цъфнало дръвче!
Александър Геров, 1973
Утринно пране
Изгрява слънцето. Притихват
гори и облаци в безреда.
А там от двора се усмихва
прането бяло на съседа.
Макар денят да бъде труден
и може радост да отсъства.
Тази усмивка ранобудна
навсякъде ще ме съпътства.
И облачета в златни тръпки
ще ме поглеждат от небето
и като наредени зъбки
ще се усмихват на сърцето.
Александър Геров, 1973
гори и облаци в безреда.
А там от двора се усмихва
прането бяло на съседа.
Макар денят да бъде труден
и може радост да отсъства.
Тази усмивка ранобудна
навсякъде ще ме съпътства.
И облачета в златни тръпки
ще ме поглеждат от небето
и като наредени зъбки
ще се усмихват на сърцето.
Александър Геров, 1973
Кладенец
Кладенец
В кладенец тупти сърцето,
в кладенеца на гръдта
и се взира към небето,
ширнато в безкрайността.
Там съзвездията вечни
си играят на билярд.
Капят вън капчуци млечни.
Грее слънце. Пак е март.
Александър Геров, 1973
В кладенец тупти сърцето,
в кладенеца на гръдта
и се взира към небето,
ширнато в безкрайността.
Там съзвездията вечни
си играят на билярд.
Капят вън капчуци млечни.
Грее слънце. Пак е март.
Александър Геров, 1973
неделя, 3 декември 2017 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)