събота, 1 април 2017 г.

В-к "Култура", Бр. 11, 24 март 2017 г.

В-к "Култура", Бр. 11, 24 март 2017 г.

Не мога да се отърва от усещането за нещо институционално, назидателно, авторитарно. Но вестникът привлича, и то, според мен, заради оформлението си. Дизайнът му определено е иновативен, изглежда интересен и до днес. Съвсем не е за пренебрегване този момент. Дори е решаващ.

  • "Одисей пътува за Итака" от Константин Илиев - пиеса, която бих отишъл да видя. 
"Писана през 1984 г., пиесата повече от добре показва пълната деморализация на късния комунизъм, в който живее всъщност по-голямата част от българското гражданство." Виолета Дечева
Да, така е - достатъчно е да послушаш "Нова Генерация", за да усетиш това. Аз си го и спомням, де, и аз съм живял малко през 80-те.  Затова когато се появи чалгата, никак не се учудих - усетих я като естествено продължение на сръбското, което масово се слушаше през 80-те.

  • "Елегия за непостижимото"
Статия на Милена Кирова за романа на Луи Арагон "Орелиен", преведен на български през 2017 г.. Вълнувам се, защото този роман е много специален на мен. Четох го преди около петнайсет години, на френски. Героинята му се казва Беренис.
сладката бездна на непостижимото
Или "вкуса към абсолютното". Прочитът на Милена Кирова е богат и личен. Аз бих добавил и сюрреализма като естетика. В този роман странно се преплита социалния реализъм със сюрреализма - гипсовите маски, абсолютното, лицето на Беренис, реката... Почти като сън е.

  • "Днешната поезия"
Студия на Владимир Трендафилов. Започва с мисъл, която човек си струва да си запише  - право в десятката попада.
Най-напред да направя едно уточнение, което до неотдавна би било безсмислено. Под „днешна поезия“ имампредвид „миналогодишната книжна“, а не „текущата периодична“, независимо дали „хартиена“ (вестници, списания) или „електронна“ (онлайн сайтове, лични блогове,социални мрежи). С други думи, тук разглеждам кодифицираната ни най-нова поезия, а не поточната. Каквито ипредимства да дава с оглед лекотата на творческатасамоизява, потокът все пак представлява обикновен редот стихотворения – ред с формално начало и неизвестен край, - чиято композиция се основава, общо взето,върху хронологията на написването им и следователно еповече психологическа, отколкото литературна. За разлика от него, книгата е сама по себе си хомогенно изделие, завършен литературен продукт, композицията й създава нови литературни значения над плана на отделнотостихотворение. Тези два носителя на поетична „днешност“ се съвместяват в общото поле на литературатагоре-долу както суровината за изделието със самото изделие. Затова книгата е по-представителният от двата.

Интересно наблюдение за връзките между поетическите форми и политическите доктрини (комунисти-демократи). Може би понятието "доктрини" не е съвсем уместно, но това е друга тема. Трендафилов пише и за явлението на "младите поети", като уточнява, че те не са първите млади, но са първите, които са се врязали в литературното поле отвън.

Някои други знаци, които тримата пръскат около себеси, оставят истаблишмънта със смесени чувства. Те неучастват в котерийни игри. Имат любов към литературата, но нехаят за кредото на литературната бохема,което е унаследена идеологическа норма за родното писателство. Тези антибохемианци се обличат елегантно,отнасят се рационално, без жажда, но и без презрениекъм парите, масмедиите и известността, с охотаучастват в публични изяви и сами организират такива.Не случайно част от литературния салон ги посрещнана нож. Мнозина ги харесват инстинктивно и мнозина,не по-малко инстинктивно, ги мразят. Това означава, чезрялото отношение към тях предстои и когато дойде,ще бъде основано на четене, а не на извън литературниреакции и съображения.
Така е -  те са нещо ново, представителни са за една голяма промяна. Сигурно и други ще ги последват. И на мен не са ми симпатични, но аз не съм единствен на този свят.

Но най-важното за мен в случая е, че и тук, чрез най-младатани поетическа генерация, виждаме свидетелства за осво-бождаване и разгръщане, за разнообразяване на отделни-те палитри и общата картина. А това неминуемо щеводи към писане на все повече хубави неща.
И тук съм съгласен. Моето поколение, въпреки че съм повече Y, отколкото X, даже изцяло съм Y, си е изгубено - то се разпокъса в абсурдната реалност на 90-те, нито можа да се откопчи от моналото, нито да прегърне бъдещето. И така, разпиляно и еклектично, все очакваше нещо да се случи, да дойде моментът, в който ще се оформи и ще улегне, ше стане личност. И до момента това чакане продължава. Затова е и инфантилно - не е излязло от възрастта на подрастването. Казвам го, защото и от моето поколение се появиха не един и двама поети, единият от които дори издаде книга миналата година (Радослав Чичев), и мисля че беше редно да бъде включен в тази обзорна студия. Интересно би било как Трендафилов би коментирал стихосбирката му "5.6". Но тези поети, мои връстници, носят именно този разпокъсан дух - няма я загладеността и самодоволството на въпросните "антибохемианци", които влизат в живота с готов дискурс. Ние не получихме готови дискурси, а и не съумяхме съвсем да си изковем сосбтвени. А може би успяхме, но кой да ги чуе.... Казвам това, защото тенденцията е видима не само в поезията, а и в музиката, и в театъра, и навсякъде. Ако щете - дори в политиката. И то не само в България. В Холивуд от актьори, родени през 70-те, се премина направо към такива, родени през 90-те. Нашето поколение нещо проспа момента. И според мен зад това стои именно разпокъсаността, невъзможността да се събереш и да си стъпиш на краката. Не че ни е лошо, де - така пък сме видели повече неща. Пък и, честно казано, не бих искал да съм в кожата на един "антибохемианец" - не ми се струва никак забавно. Толкова. Извинете за отколнението, но ако не го кажа сега, кога? Нали затова са блоговете.

  • Константин  Петканов – "Бележник на писателя": 
    • Внимателно подготвеното от д-р Мария Огойска издание съдържа цялостен текст от края на 30-те години до смъртта на писателя през февруари 1952 г., като голяма част от него е публикувана за първи път.
            • Награди от 21. София филм фест
            • Препоръчват ни "Вода и захар: Карло ди Палма, цветовете на живота", реж. Фариборз Камкари

          • Йорданка Белева. „Пропуснатият момент“
          • Интересно хрумване - Статия за еволюцията на хотелския бизнес.
          • "Няма Чърчиловци" от Фьодор Лукиянов - Един век от февруарската революция. Възможна ли е днес революция? Тръмп като предвестник на една възможна революция.



          • Няма коментари:

            Публикуване на коментар