вторник, 25 октомври 2016 г.

Рахатът на пенсионерите

В днешния анализ на бездънната елементарност и арогантност на т. нар. хипстъри* ще разгледаме следния Facebook-статус на един популярен сред тях бар, а именно FlipFlop


 Частта „развалят рахата на спящите в големите си над сто квадрата апартаменти пенсионери” е покъртителна. Първо, заради стереотипа, че в центъра живеят само пенсионери. Второ, заради стереотипа, че апартаментите им са големи. Трето, и най-вече, заради отровната завист (между другото, никак не средно-класна, а доста лумпенска) към хората, които имат повече, към чуждата паница. Четвърто, и това още повече, заради абсолютно грозното и обидно отношение към пенсионерите. Никакво уважение към тях като към възрастни хора. Никакво уважение към тях и като най-потърпевшите и онеправдани хора в грозното време, в което живеем. В изречението се усеща дори лека заплаха – „дразните ни, задето вие, старите, а не ние, младите, притежавате големи апартаменти и затова ще ви дразним, това поне е в наши ръце”. И заради турцизма „рахат”, който стилистично не се връзва с пенсионерите (а по-скоро пасва на говоренето за някоя мутра). Това говори за липса на обща и езикова култура. Статията може би е писана от друг, но според бара тя е „изключително забавна”.
Фрапира най-много чувството за превъзходство, самонадеяността. Да, всеки младеж е самонадеян по дефиниция, но тази самонадеяност тук не носи младежкия дух, тя е като на някаква оглупяла меркантилна кокошка, която иска да покаже на останалите от колко висока класа е, колко високо се котира на пазара.
 Изобщо е видно че и младите българи са не по-малко прости от старите. Но за разлика от старите, младите имат един отровно нарцисичен и почти фашистки уклон, който много ме плаши.

* Да дефинираме какво разбираме ние под хипстър. Думата се използва често и всеки сякаш влага различен смисъл в нея. Според нас, хипстър на Запад означава младеж (основно, т.е. на възраст между 20 и 30-35 г., макар че се срещат и по-възрастни, които обаче по-скоро имитират по-младите), който едновременно иска да бъде „алтернативен”, т.е. да се ползва от ироничното или бунтовно или „некомформистко” поведение, което беше конструирано от 60 до 90 г. на 20 век, но и да остане в лоното на средната класа.
Тук има два интересни момента. От една страна, „алтернативността” на хисптъра е еклектична, защото обхваща елементи, които до преди 10-15 год. все още се смятаха за противоречащи си – ретро-денди-джаз стил, съчетан с хип-хоп елемети, с елементи от инди-рока, че даже и от грънджа, но и с пънк и метъл аксесоари. Въобще една манджа с грозде на всичко, което някога е било различно от „мейнстрийма”. Само че то досега винаги е било и „ъндърграунд”, което обикновено означава и отчужденост от средната класа, от нейната улегналост. Дори и хипитата, много от които са били деца на заможни родители, като цяло а се отказвали от комфорта и са жертвали „буржоазната” си идентичност в името на някакви други ценности. За пънка да не говорим. А няма да е пресилено да кажем, че пънкът и хипарщината са двете основни линии, двете матрици в историята не само на рока, но и на алтернативната популярна култура изобщо. При хисптърите всички тези разграничения са изчезнали – всчико е една неартикулирана, безсмислена сплав. Онова, което преди двадесет години е означавало определена философия (напр. алтернативния рок, суинга или пънка) днес е просто един опразнен от съдържание фетиш, който сигнализира вече не протест срещу определени ценности и утвърждаването на други, а просто, че си интересен, че не си скучен и праволинеен, че можеш и по друг начин.
От друга страна, прави впечатление силната привързаност на хипстърите към капитализма. Те по никакъв начин не го подлагат на съмнение, а просто искат да го разнообразят и разкрасят, като по този начин дори го доутвърждават. За първи път в историята на алтернативната култура, тя върви ръка за ръка с капитализма и дори се превръща в негов рекламен атрибут.
Тоест, нашата дефиниция на хипстъра e бохем от средната класа. Във Франция съществува и понятието bobo bohème-bourgeois. Според нас то назовава близко в същността си явление.
Това за Запада. На изток нещата са по-сложни. Тук няма истинска средна класа и съответно тукашната хипстърщина е, както повечето моди у нас, някакъв невротичен напън да се имитират привнесени модели, да се симулира някакъв бит, който всъщност не съществува. В България сме особено силни в симулациите, така че в София (псевдо-)хипстърщината процъфтява.

Няма коментари:

Публикуване на коментар