четвъртък, 1 септември 2016 г.

В-к "Мустаци": Брой 9/1995 г.

Вестник "Мустаци": Брой 9/1995 г.




Броят в неговия оригинален вид може да бъде свален от тук.
Част от текстовете в този брой бяха публикувани в "Литературен вестник", в брой на Малина Томова. Отделно ще кача скан и от този брой.

Ето го сега брой девети. Приятно четене!



ЛЮБО ПОЛУЧАВА ШЕСТИЦА В ТЕАТЪРА СИ

ежка и уморителна битка се води в Двореца на децата в събота. Децата от театър „НДД” имаха изпит. Много трудно било, обясни един от присъствуващите Любомир Сапунджиев. Той е един от тримата, които получили „6”. По този случай, той купи чипс, сок „Степ” и ме помоли да ида у тях да ме почерпи. Аз не намерих Двореца на децата, защото хванах грешен трамвай, след това ме упътиха грешно и в крайна сметка след два часа лутане, аз се прибрах вкъщи. Ала интервюто към Любомир Сапунджиев е тук:
-         
ГОСПОДИН САПУНДЖИЕВ, КАЖЕТЕ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ОСТАНАЛИТЕ УЧАСТНИЦИ В ИЗПИТА.
-          Всеки един от останалите е различен сам по себе си. Всеки е повече или по-малко надарен от другия. Като общо всички се представиха добре. Нямаше някой, който да не си е заслужил оценката. Оценките бяха справедливи. Лично според мен ниските оценки се дължаха на самоувереност и мързел. Пример: Зорница. Беше прекалено уверена, че ще получи „6”, но получи „5”. Смяташе се за велика, защото е водеща на „Като лъвовете”.
-          СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВАТЕ ОЦЕНКАТА?
-          Старах се колкото можах. По време на изпита стана един гаф: забравих червея, който ми трябва в представлението. Смятам, че тази оценка е цялостна и обхваща цялата година, през която усилено работих и измислих много нови етюди, най-хубав от които изглежда е този, защото избраха него. Ако бях получил оценка само за този изпит, сигурно щях да имам „5”.
-          БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛИ НАКРАТКО ЕТЮДА СИ?
-          Аз съм един просяк и се влюбвам в една минаваща богаташка. След това аз ям хляб и предлагам на любимата си. Тя отказва, но аз се „разкрасявам” като зализвам бретона си със слюнка. Тя се отвращава от мен и пуска в пазвата ми червей. Във второто действие аз съм богаташ. Аз показвам на дамата червея, тя ме познава и припада. Това е етюдът. Между двете действия аз трябва бързо да се преоблека и да си взема червея (представлява змия, купена от „Бонжур”).
-          СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ НЯКОЙ ОТ ЖУРИТО НЕ СИ Е БИЛ НА МЯСТОТО?
-          Не, всички бяха справедливи и заслужаващи да бъдат жури.

Журито се състоеше от: Катя Кисимова, Н. Априлов, Венко Тодоров.
Интервюто взе: Явор Петков

ТЪРГОВИИТЕ НИ

 лв. не са малко пари, нали? Много хора биха искали да ги притежават. Е, ние спечелихме толкова от продажбата на ненужни и нестойностни книги, които имаме от много години. Та, ще разкажа накратко как продавахме. Слънцето припече и към единайсет часа се домъкна някакъв фотограф от Хасково и заяви, че ще продава близо до нас. Не се развълнувахме особено. Той седна, поспечели малко пари и дойде. Прояви неочакван интерес към книжките по 5 лв. – приключенски романи от Емилио Салгари. Той се оттегли и си зачете „Ловци на бисери”.
Мина време, с Любо се поскарахме , ала ето че дойде едно малко, възпълничко детенце с червена лекидосана блузка и попита с писклив гласец:
-          Колко струва книжката „Забавни игри”?
Казах му:
-          5 лева.
То направи сконфузена физиономия и си тръгна. Аз се възмутих.
-          Ето дотам ни докара новата власт – 5 лв. са цяло състояние за посредственото българско дете!
Малко след това на пейката до нас се домъкна циганка с мъжа си и ние се отвратихме от явния и гнусен начин, по който плюеше семки наляво и надясно. Скоро започна да пуши, а накрая шумно замляска пуканки. Ние си я нарекохме тайно „простакеша” и си шушукахме дълго преди да си тръгне. Ала тя не забелязваше, защото беше крайно проста – носеше джапанки на мръсните си крака.
Ала ето че възпълничкото детенце с лекидосаната блузка рече пискливо:
-          Може ли да ми дадете книжката „Забавни игри”?
Дадох му я. Ей, интелигентността граници не знае.  5 лв. са много пари за посредственото българско дете – то е ясно. Ала в името на знанието, то би продало и левия си бъбрек – важно е да узнае как да си построиш замък от сняг (пише го в книгата).




Останалите клиенти бяха скучни и еднообразни. Минаха едни кръгли простаци с бебе в количка и купиха един „Мики маус” (Любо ми прошепна „Ох, какви думбазлии!”, защото бащата беше доста закръгленичък (портфейлът му също)). След това мина Ивета с ролковите си кънки и си купи „Господарят на моретата”, пак от Емилио Салгари – тя ги събирала, тази поредица, и тая книга я нямала. След това седна на пейката и заговори за проблемите на ролково-кънковото каране в България. Нейните кънки били вече остарели, днес всеки носел кънки на един ред, ала те били много скъпи – 3000 лв. били. Аз й казах да събира пари, ала тя каза, че нямала никакви свои доходи и накрая си тръгна.

Простакешата също си тръгна. Ние си събрахме багажа и... потеглихме към къщите си.






АМЕРИКА, АМЕРИКА – ЕДНА НЕСБЪДНАТА МЕЧТА

тдавна вече знаете, че ще пътуваме до САЩ през лятото. Да, ама не! Крилатата фраза на колегите от „Стършел” „идиотщините граници не знаят” се потвърди. По радио „Албион” имаше цяло предаване на тема „Спадане нивото на американските чиновнички”. Именно поради една от тези служителки в софийския консулски отдел не ни дадоха виза. Ето какво се случи.
Отиваме значи ние в консулския отдел. Дават ни бързо номер, влизаме вътре, плащаме 2600 лв. за лукса, че сме влезли в „прекрасното им здание” и отиваме в градинката. Мама е ядосана, защото точно докато попълвахме документите, аз й казах „раца” и тя си сбърка името. Ядем пасти, пишкаме, обикаляме София, откриваме евтини „Дахщайн”. Идва ни редът.
До нас седи един македонец, един метълист се разхожда из тясната бърлога,чиновничките са две: една, при която бяхме миналия път, и която изглеждаше по-добра, и една, която аз наричам „демон”, защото гледа лошо, груба е и говори като комунистическа касиерка, сякаш си дошъл да й досаждаш. Пуснаха доста хора преди нас, ала и на доста им отказаха. Повече от един час се мотаха с документите, накрая ни извикаха, но за да ни откажат. То пък после се оказа, че тя не можела да ни намери документите, през цялото време се прозяваше, накрая каза, че не знае какво трябва да се направи, за да ни дадат виза. „Като не знаеш, ще те изхвърлят от този отдел” – беше възкликнал г-н Христо Милиозов в предаването „Опозиция ала коалиция” на радио „Албион”. И е прав – нивото на американските чиновнички спада. И така САЩ си разваля доброто име пред целия свят. После пък се оказа, че това, че са ни изгубили документите, било в наша полза. Надуха ми главата с техните юридически глупости. Не бива, не бива, г-н Клинтън!






ОБОБЩЕНИЕ

олегите от „Стършел” (вече веднъж ги цитирах) казват понякога големи мъдрости. И пак ще съм им благодарен, ако не си се сърдят ако ги цитирам.
От дълго време не се бяхме виждали с вас, скъпи читатели, та затова сега ще обобщя цялото това време в една малка фразичка: „Дрън, дрън ярина!”.
Много народ имало в тая София, много нещо! И все едно и също им се върти в главата на всички: пари, любов, бизнес, пари, любов, бизнес, пари, любов, бизнес. Те горките така и ще си умрат: с голи и боси надежди и мечти.  В това се убедих твърдо през този месец и половина. То не бяха визи, то не бяха простакеши, то не бяха търговии, то бяха... дрън, дрън, ярина!
Ала завистта е най-страшното в тая София, завистта и егоизмът. И клюката. За пример давам „Нощен труд”. И добре, че поне футболистите ни не са толкова егоистични, ние от тях, простаците, трябва да се учим на характер. Макар че и те осраха работата с този ВИС-2.

А бе, здраве да е!


Няма коментари:

Публикуване на коментар