сряда, 24 август 2016 г.

Синеморец

Знам добре, че пътеписите за почивки, още повече морски, са нещо много банално. А и Синеморец напоследък е толкова посещаван и модерен, че вече никак не е интересен. Но аз смятам да не описвам хотели, плажове, забележителности, или поне не по този изкуствен и пластмасов начин. Че смятам, смятам, а дали това ще стане е съвсем отделен въпрос.

В Синеморец за първи път отидох през 2011 г. и ми хареса много тогава. Беше същият като сега, но с една идея по-пуст, по-спокоен, някак встрани от нещата. Сега сякаш се е превърнал в новия Созопол, т.е. половин София е там (или поне тази част от нея, която не обича чалга).
Завърнах се там миналата година и като цяло пак ми хареса. Тази година обаче изобщо не го усетих.

Както винаги, започна се с шосето. Беше краят на юни (може би 30 юни).





Едното ми четиво беше "Литературен вестник". Нещо за Пенчо Славейков и за Мара Белчева - май броят беше посветен на Славейков.









Другото ми четиво беше романът на Виктор Дяков, за който писах тук.


























Спряхме в "Ахтопол" и оттам ни взе хазяинът - собственик на къщата, в която отседнахме (вила "Виктория").

Стаята гледаше към гората на резреват "Силистар".


































Една вечер отсреща, в гората, се появи бял кон - онзи същият, който пасе по хълмовете до плаж "Велека" и който навярно присъства във всички фото-албуми от почивки в Синеморец. Чух от едни хора, които се гощаваха наблизо, че това били цигански коне, затова така ходели на свобода. После единият от сътрапезниците каза, че веднъж пробвал да стреля по коня... защо, не разбрах. Но не го улучил. Конят обаче не побягнал, а само паднал, и човекът много по-късно осъзнал защо - бил с вързани крака. През нощта явно го оставят в гората да пасе и го връзват, да не бяга.

Ето точно тук беше конят онази нощ:




















Ето ги и въпросните коне, като за картичка подредени:























Първия ден пристигнахме сравнително късно и не можахме да плажуваме (доколкото си спомням). Разходихме се из селото (като съзнателно и старателно не стигнахме мутренската част около Бутамята).

Вечерта в Синеморец е нежно меланхолна, с малко ню ейдж оттенък (часът на синята мъгла, може би)













И завършихме, очаквано, в прочутия (с пълно основание) бар "Кораба".




























Плажът на устието (който бива наричан плаж "Велека", Северен плаж, Устието) е много красив и уникален, защото там е устието на р. Велека. Много има писано, говорено и снимано за този плаж, така че аз ще замълча по темата. Но ако харесвам Синеморец, то е заради него.





Фургонът на сърфистите, от където някои си взимаха сърф под наем:




 Неохраняема и забранена, значи хубава.






















Малко встрани от плажа, като отидеш към Велека, започва една алея, вървяща покрай реката. В един от дните, не помня точно кой, съкратихме плажуването и тръгнахме по алеята.




















Веднага след плажа се вижда дървена куличка за наблюдение на птици.




Кулата е в непосредствена близост до блатото, което всъщност е единият бряг на реката, този, който е откъм Странджа. Поглед отгоре:








Продължихме към реката. Някъде на около 5-10 мин път от плажа има едно умиротворяващо място, подходящо за риболов, да кажем. Там възрастен мъж беше паркирал таксито си (?) и мяташе въдицата. Постояхме до него, за да снимам. На този клон се излежаваше костенурка. Други костенурки преди това цамбурнаха от клона във водата, заради шума, който вдигнахме с идването си.





























На връщане забелязах портретите на Георги Минчев и Пеци Гюзелев върху скалите.



























Сутрин, на път към известните синеморски баничарници, пред очите ми се разкриваха живописни селски картини. Закуските на Синеморец са наистина известни. Аз лично ги харесвам много и си ги спомням, но на опашката зад мен чух следния диалог на една възрастна двойка:

Мъжът: Ти ще искаш ли баничка?
Жената: Е, как? Цяла година ги сънувам тези банички!

Не че винаги са толкова хубави, но някак си самото място предразполага към тях и силно обостря глада за топло сирене, масло, яйца и хрупкави кори. Е, и други фактори спомагат за това. Та, на път към баничарницата, по изгрев слънце, минах по тези пътечки:































Във временното ни вкъщи не беше много подредено.


За четивата си вече казах, а музиката включваше New Order и Bebel Gilberto, както се вижда от долната снимка.


Близостта до гората и субтропичния климат означават много буболечки.




















Тези снимки са от ресторант "Нестинарка", но на нас много повече ни хареса храната в "Хоризонт", на същата улица, малко по-надолу.



























Ето това вече е от "Хоризонт".























Сутрин още от преди обичахме да си ядем закуските на една т. нар. естрада - място за концерти и разни изяви, каквито сигурно кметовете правят, когато наближат местни избори. Тази година обаче естрадата беше толкова порутена и занемарена, че си казвам: сигурно кметовете са видели, че населението никак не реагира на организираните концерти и да им организираш прояви е загуба на време. То май почти няма население в селото. И все пак, двама мъже на средна възраст минаха покрай естрадата и си казаха:

- Гледай какви са развалини тук.
- Ами питай кмета защо.

До кметството има интересно дърво, като баобаб. До него закусихме този път:


Веднъж пък решихме да се разходим покрай плажа, после по хълмовете, после из селото (може и да не е точно в този ред).





 Кон, пасящ пред леко страховития (мутро-готик) хотел Асти:

По пътя към Бутамята (плаж, който не ми е никак интересен).


 Пак Велека:



И накрая пак "Кораба":





























Разходка по хълмовете:




































Няколко пъти бяхме в "Кораба". Последния път беше някак нервно и неприятно.

Гледката обаче е незабравима.




























И така, в началото на юли, не без известна радост, се върнахме в София.







Даже дъждът ни хареса


Няма коментари:

Публикуване на коментар