сряда, 20 юли 2016 г.

Копривщица

През месец май отидохме, с едни наши гости от чужбина, до Копривщица. Аз не бях ходил там от 2008 г. Градът си е същият, възрожденският цвят си е същият. Много ми хареса.
Отидохме там с кола и пътят ни се стори много дълъг.


В София беше дъждовно и мрачно, но като излязохме от града, слънцето грейна.










Спряхме да заредим бензин някъде около Златица и Пирдоп.




И ето че стигнахме в Копривщица. На централния площад беше средно оживено, но някак богато на впечатления.




Купихме си билети за главните къщи-музеи и се заизкачвахме се по калдаръмите, в търсене на къщите от картата.


Магазинче за старинни предмети:



Първо влязохме в музея на Димчо Дебелянов. Развълнувахме се и почти се разплакахме от експонатите - снимки, спомени, стихотворения...








В двора на църквата, паметник на майката на поета:


От двора на църквата се разкриваше една така приятна и уютна гледка...


Палавееви е важна за Копривщица фамилия - срещнахме я на няколко места. Не съм проучил точно кои са, но явно са важни. Това е стара сграда, от самото начало на 20 век, почти порутена... Трябва да се реставрира!




В църквата имаше клас от деца с учителката им. Бяха радостни и шумни и вдъхнаха надежда в иначе красивия, но носталгичен пейзаж.

Продължихме към къщата-музей на Каблешков.





Мостът, където е стреляла първата пушка на Априлското въстание (Калъчевият мост):


Живописно рушаща се къща:



Настана кебапчено време. В заведението предлагаха домашни кебапчета, т.е. лошо оформени и с особен вкус, но не лоши в крайна сметка.



После влязохме в една от останалите къщи-музеи, не помня коя. В нея имаше много плъстени черги, килими и други текстилни изделия от плъст. Много ми харесаха!




Станът...


Одаята:





Основното училище. Направо ми се дощя пак да съм ученик, за да съм в него. 


Читалището. Добре поддържано, браво!


От задната страна на гимназията, която носи името на бележития копривщенски писател. Неслучайно той е и цитиран:


А това е къщата на Бенковски.


Това е паметникът на Бенковски:



Това отново е къщата. Доста по-бедна от тази на Каблешков. Бедна възрожденска къща, също много красива.









Накрая посетихме и музея на братята Каравелови (с неудобство признавам, че пред къщата се чудехме дали са братя или баща и син):











После пихме по едно кафе в ресторанта на един хотел и се качихме на колата обратно към дома.


 Вечерта хапнахме и пийнахме в една пицария в София.

Хубав ден беше, на едно чисто и красиво място, което, надявам се, винаги ще си остане такова!


Над долини и гори
лей се мир и благодат,
нежно-меден аромат
и бленувани зари.

Там, край злачни брегове,
бързат къдрави вълни,
към сребристи далнини
пролет ги зове.

Само в твоите гърди
подслони се горестта,
черна тя, като нощта,
там несменно бди.

О, засмей се, затрепти,
химн на слънцето запей,
че веднъж се свят живей
и веднъж април цъфти!

Димчо Дебелянов










Няма коментари:

Публикуване на коментар