вторник, 21 юни 2016 г.

Правилни емоции

И на празника на музиката се говори само за "любими" изпълнители, които ще ни заредят с "правилната" емоция. 



Любими, добре, но на кого? Това "за нас" в случая е празно - кои са тези "ние"? Fête de la musique е обществено събитие, организирано във Франция от хората, не от някакви организации. Тоест, то има универсален и неутрален характер. Кои са тези "ние", които с такава лекота размиват границите между частното и общественото?

Думата 'любим' предполага субективност. Нещо е любимо винаги на някого, което предполага неговото лично предпочитание към даден обект спрямо всички други. Когато използваме думата "любим" без допълнението към нея (а в случая допълнението е изпразнено от съдържание), претендираме, че личният ни вкус е универсален, че се подразбира. С други думи, налагаме своя вкус и своите разбирания, но придаваме една естественост и спонтанност на това налагане. Тоест, който не е съгласен с нас, се отклонява от естественото, от нормалното.

Организаторите обаче не спират до там. За да се подсигурят, че възприемателят ще прегърне тяхната гледна точка като единствена правилна, те добавят и прилагателното "правилна". От областта на забавленията неусетно се пренесохме в тази на етиката. Вече не говорим просто за предпочитания, а за морален избор. Или мислиш като тях, или не мислиш правилно. По-лошо, не чувстваш правилно.

Поредно доказателство за емоционалния фашизъм, който завладява младите. 
Социалистическите цензори в някои отношения бяха по-широко скроени от поколенията на новото хилядолетие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар