вторник, 3 май 2016 г.

Iggy Pop - Post-Pop Depression (Ревю)



Post-Pop Depression явно ще бъде последният албум на Иги, поне ако се съди по неговите думи



“I told Josh [Homme] when we were three quarters into this, and it was obviously going to be an album, I said you know, this is going to be my last one. I can find more pleasure in witnessing things and being in a situation. I like a nice sky. I like pretty clouds. I like to look at a pretty sight. I like to bear witness more and more and I less and less like to be involved."

Издаден е на 18 март 2016 г. Албумът е много интересен, заради силното влияние на Queens of the Stone Age (Джош Хоум, Дийн Фертита) и Arctic Monkeys (Мат Хелдърс). Джош е и продуцент на албума.  Уговорката между Иги и него е била да направят нещо, което никой от двамата не е правил досега:

Текстовете са си на Иги, а музиката е съвместна. На първо слушане, всичко ми заприлича доста на седемдесетарски Боуи в подобрен вариант (т.е по-добър Боуи от самия Боуи). След това започнах да виждам и много други неща. Но определено ми харесва повече от почти всичко, което Боуи някога е правил. Свежо ми прозвуча, съвсем не като последен албум. И едва ли ще бъде такъв. Текстовете на места развалят доброто впечатление.


Break into Your Heart

Break into Your Heart е откриващата, запомняща се с вокално-китарния си риф композиция (унисонът в стил Arctic Monkeys). Звукът е леко сърф, звучи интересно, но не разбирам почти нищо от текста. 


Gardenia

Gardenia е любимото ми парче от тавата. Много интересна, плътна и богата музика. Напомня ми Scary Monsters на Боуи, но отново, в по-добър вариант (беза наркомански лигавщини). В текста се пее за някаква жена в евтин мотел. Отново не съм сигурен, че разбирам, но ми харесва. Според сайта genius.com, в песента става дума за неизбежното опорочаване на чистотата и невинността. Доста банална тема, ако е така.


Alone in the cheapo motel
By the highway to hell
America's greatest living poet
Was ogling you all night
You should be wearing the finest gown
But here you are now
Gas, food, lodging, poverty, misery
and gardenia
You could be burned at the stake
For all your mistakes, mistakes, mistake

Текстът е мръсен по един седемдесетарски начин, който не ме впечатлява много, но песента се е получила.


American Valhala

American Valhala е другата ми любима песен от албума. Валхала е термин от скандинавската митология – царството на убитите воини. Нещо като пантеон на героите на Америка ще да е тази American Valhala. И явно Иги се възприема като такъв. Някъде четох, че албумът бил за депресията от остаряването, от края на кариерата. Разочарованието на остарялата звезда.


I've shot my gun
I've used my knife
This hasn't been an easy life
I'm hoping for American Valhalla
But if I have outlived my use
Please drink my juices.
***
Lowly, lowly deeds
That no one sees
***
Where is American Valhalla
Death is the pill that's hard to swallow



In the Lobby

In the Lobby явно е песен за студения и празен свят на скъпите хотели, така познат на звездите. Музиката е много добра, особено припевът, където се усеща почеркът на Queens of the Stone Age. Солото също е запомнящо се.

And it’s all about the hook” – цялата шумотевица е за някоя запомняща се мелодийка. Ами така е, money for nothing.


Sunday

Тук вече определено сме в сферата на съвременния инди-рок, т.e. Arctic Monkeys. Песента е хитова и запомняща се, но на мен ми е малко скучна. Пее се за празния свят на корпорациите, за офисната империя, в която хората живеят с мисълта за неделя – когато I don’t have to move / Caught up in dreams untangled one day / Where I don’t have to prove.

Крилати фрази:
 „This street is as cold as a corporate lawsuit”
„I’m a wreck, what did you expect?”

 Vulture


Тази песен ми се струва нещо като пълнеж. Уж е някакво гротесково фламенко, но е скучновата и безлична. Може би ако бях на 15 години, щеше да ме впечатли. От друга страна, си е точно в стил Иги – минималистична, странна, малко зловеща и някак наивна и весела. Може по-нататък да ми хареса повече.



German Days


Интересен китарен риф в началото, но после песента се разводнява и се губи. От текста не разбирам нищо. Може по-нататък да ми хареса повече.



Chocolate Drops

Текстът е глуповат и много депресарски, а и доста гнусен (пее се за изпражнения, превръщащи се шоколадов дропс), но музиката е доста приятна и някак различна на фона на албума. Малко по-блусарска.

Paraguay

Според мен най-силното парче в албума. Меланхолна по игиевски, но със скрит бунтарски заряд. А текстът съвсем не е елементарен – първият план (да избягаш от корпоративната цивилизация сред по-чистите, по-първични страни, почти по Русо) е предвидим. Във втория план обаче същото това бягство е разобличено като малко перверзен избор – бягаш от тук, за да се скриеш в третия свят, сред обожаващи те бодигарди и подмазвачи, сиреч да станеш наркобарон или друг вид изверг (каквито в страни като Парагвай и България познаваме добре) и така да загърбиш нашия лицемерен твърде култивиран свят. Напомни ми даже едно есе на Марио Варгас Льоса относно интервюто на Шон Пен с Ел Чапо. Явно на американците това да си южноамерикански престъпник им е някакъв таен фантазъм (да не трябва повече да се преструваш на демократ, да се върнеш към инстинските корени на американската цивилизация). Тоест, никак не е оптимистичен този завършек – или си в капана на западната опразнена от смисъл цивилизация, или си главорез в третия свят.

Като цяло мога да дам средна оценка за албума. Има силни моменти, но е твърде депресарски, без в тази депресия да има нещо красиво или вдъхновяващо. А и е малко претупан. Щеше ми се да има поне още две-три смислени парчета, за да прилича на истински албум. В момента е нещо като голямо EP.


2 коментара:

  1. Благодаря за оценката! Трябва да се има предвид, че когато го писах, бях малко в лошо настроение. Иначе албумът си е хубав :)

    ОтговорИзтриване