сряда, 30 март 2016 г.

Cobain: Montage of Heck

Вчера гледах филма Cobain: Mountage of Heck.
Филмът е много добре направен, с много въображение и техническо майсторство. Анимациите, начинът по който са вплетени текстовете и рисунките, са вдъхновяващи и много уместни. Режисурата не е натрапчива, дискретна, което за мен е мерилото за добра режисура.
Отново се пренесох в атмосферата на Нирвана и Кърт Кобейн. Като тийнейджър това беше единствената група, която слушах за около 1-2 години. До съвсем скоро още благоговеех пред музиката им, приемах я за нещо много лично. Филмът обаче ме подтисна сериозно. Накара ме да видя Кърт Кобейн от друг ъгъл - не е тихият и подтиснат човек, а хиперактивният, проклет и злокобен гадняр. От няколко години се опитвам да се отдръпна от тези неща, да се отърся от това влияние. Затова филмът сериозно ме депресира (макар че го очаквах). Сега в Нирвана виждам самоцелна разрушителност и нихилизъм. А винаги съм искал да смятам, че в тях има повече социален протест, нещо чисто и благородно, но болезнено. Вече не съм сигурен. Рокът води към черни и страшни капани, от които няма измъкване. Затова вече съм с големи резерви към тази музика по принцип. Чарът на музиката Нирвана е донякъде по американски евтин (твърде силен, твърде изпипан, не оставящ колебание или съмнение), какъвто си е по принцип амерканският рок (може да се каже същото и за Aerosmith, например, и за много други, че дори и за Lou Reed, макар и по съвсем друг начин). В крайна сметка се чувствам сериозно манипулиран за това че толкова много съм дал от себе си на тази група.
И въпреки че се дистанцирам от всичко това, признавам, че част от мен е докосната, някакъв сантимент е събуден, едно жално чувство ме обзема като се замисля...
Днес реших да потърся снимки от Абърдийн. Ето какво намерих:







1 коментар: