Saturated Pixels

Няма да скрия, че Saturated Pixels са ми приятели и че отидох на "афтър-партито"* на спектакъла "Metronome" заради тях.

 Вече бях слушал Space Caravan и парчето много ми беше харесало:

В рамките на афтър-партито, Ангел Додов и Любомир Брашненков изсвириха 5 или 6 парчета. За разлика от вездесъщатa празнота, която се излива върху главите ни през последните две-три години, музиката им е деликатна и интелигентна, и свободна - без да се вписва ясно в някаква категория. Зарадвах се, че музикантите, които допреди няколко години свиреха на китара и бас, са преминали така успешно към електрониката, без да изменят на себе си.

Ето три клипчета от изпълнението на Saturated Pixels (едното от тях трябва да се обърне вертикално, но не ми се занимава с това):

Trohi feat. Dimitar Gorchakov & RejekHz

Онзи ден бях на концерт (тази дума сигурно вече е старомодна, но мен това изобщо не ме вълнува) на Trohi, Димитър Горчаков и RejekHz към лейбъла BigBanda. Музикантите правят ембиънт, използвайки различни звуци, вкарвайки ги в ритмични фигури, върху които добавят клавири с лек джаз привкус. Още преди десет години си мислех, че това е пътят - в "ритмизирането" на натурални звуци, в правенето на музика от всичко. Дори имам записани парчета, които звучат много подобно.

Музиката, която чухме в Чешкия център на 26 февруари, беше добра и интелигентна. Липсваше й малко акцент, нещо ориентиращо. Беше прекалено разлята, без развитие. На човек му е все едно дали ще я слуша 5 минути или 30 минути - разлика няма да усети. Предполагам, че са импровизирали, а и същата забележка може да се направи и за много джаз музиканти (затова не слушам много джаз).

Но като цяло беше добра музика.

Разбира се, събитието започна с един час закъснение, защото не е яко да започваш, в колкото си казал, че ще започнеш.

Ето и две клипчета, които заснех:

ДЖЕНДЕМА

Малко снимки и клипове от един приятен концерт, състоял се на 19 февруари в Delta Blues Bar. Датата определено е претенциозна. Беше забелязана и от Нова генерация, които в същия ден свириха, заедно с The Bedlam Club и други. Ние обаче избрахме Джендема, и никак не съжалихме.

Жалко само, че душата на групата – Ачо Джендема – не свиреше с нея. Така и не можахме да разберем причината. Въпреки че групата се държи и звучи много добре, не е същото. Целият артистичен, истеричен и вдъхновяващ потенциал сякаш се е изпарил, останал е само спомен за него. Надявам се много силно Джендема да се върне в Джендема!

Благоевград

Наскоро си направихме еднодневна разходка в Благоевград.

Ето какво видях.

Беше дъждовно и малко късно (към 12ч), но ние въпреки това тръгнахме.

Витоша беше много красива.

Метрото беше полупразно.

И автогарата не беше особено оживена. Едно куче дебнеше ядящ наблизо човек. Направи ми впечатление как надписът "Сръбска скара" е с цветовете на сръбското знаме. Как скарата се национализира. От плескавицата до патриотичния вик и калашника има една крачка разстояние.

Потеглихме и времето леко просветна.

Излязохме от София.

Стигнахме в Горна Джумая и започнахме разходката.

МНЗ Аптечно предприятие Благоевград. Нямаше вид на нещо функциониращо.

Училищен двор.

За първи път виждах фирмен магазин на “Родопея”. Замислих се дали фирмата не е от Благоеград и ако да, какво общо има с Родопите.

Баш майстора 2. Поправи го, дори да не е развалено.

И там си има улица “Джеймс Баучер”. Но транслитерацията е по-забележителна от софийската. Dzheyms Baucher, но пък Str.

Градска художествена галерия

Billa

После навлязохме в приятна и по-туристическа част.

Интересна сграда.

Река Бистрица, приток на Струма.

В Чалгария сме, все пак.

Огладняхме и седнахме в “Рафи”. В София също имат ресторанти. Винаги съм мислел, че е евтино, защото е пълно със студенти. Оказа се, че не е.

Телешките бургери бяха добри на вкус.

Гоце Делчев в здрача.

Площада пред операта.

Зад операта.

За този кръст, един приятел после каза, че идеята сигурно е градът да е като Рио де Жанейро. Засмяхме се, но после прочетохме, че идеята на кмета Атанас Камбитов наистина е била такава. Това може би трябва да се добави към същата рубрика, в която е и музеят на сътворението в Ново село или пък Българският Лувър (е, няма същия размах, но творческият порив е подобен).

Продължихме покрай Бистрица.

В нея имаше багер, който пренасяше кал от едно място на друго. Май имаше някакви свлачища, в тази връзка ще да е било.

Какво ли е се събуждаш сутрин и да виждаш реката? В този блок знаят.

Дойде време за прибиране. Поехме обратно към автогарата.

Търговска къща “Панорама”.

Индустриална сграда. В канадски стил.

Автогарата беше топла и уютна.

И така разходката приключи. Беше хубаво.