понеделник, 9 ноември 2015 г.

В-К “МУСТАЦИ”, БРОЙ 7 / 1995 Г.

След брой 4 от 1996 г. логично идва брой 7 от 1995 г.!
en-tete
Броят е от “1 и 2 април 1995 г.”. Усеща се пролетното настроение.
P1
Мила мамо,
Днес е празник. Не само защото излезе брой 7 на „Мустаци”, а и защото е 1 април. Днес вестникът съдържа:
  • Леля Тина тук – на 2 стр.
  • при глиганите – на 3 стр.
  • Бъклови са зазидани – на 5 стр.
  • Рубрика „Игри” – на 6 стр.
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!!!
От ЧАП
KP2-2
огато Леля Тина звънна на вратата, мама не се беше облякла.
Същият ден нея я прихвана някаква ужасна мигрена. И все пак накрая се накани да стане, събра сили, изми се и се облече – да не се покаже по пижама точно в деня на пристигането на леля ми. И тя звъннала. Казвам „звъннала”, защото аз лично не присъствувах. Бях на разходка с „училището”. Когато се върнах, леля Тина си разопаковаше тъкмо багажа. Тя, като ме видя, се разсмя, незнайно защо, прегърнахме се и се заприказвахме. Това стана в четвъртък. В петък сутринта мама беше по-добре. Двете с леля Тина приказваха и пиеха кафе, след това леля Тина излезе с Нели и Ина, двете й приятелки, да ходят до някакво кафене. През това време аз седнах да гледам филма, а мама пак я тръшна мигрената. Аз се бях отегчил до смърт, когато леля Тина си дойде. Тя легна да си чете креминаленцето [sic], докато мама пъшкаше на дивана и аз в тази чудна обстановка си догледах екшъна.
P2
Днес не е по-различно. С мама ходиха на пазар, т.е само леля Тина ходи на пазар, но с неразделните си приятелки Нели и Ина. Купиха касетофонче на Панчо, малко, за 1000 лв., с радио, някаква марка, наречена „Панасканик”, за да заблудят купувача с „Панасоник”.
P3-2
Не знам доколко е качествено. Отначало се чудехме защо не тръгва, после намерихме кабела и го включихме. Тръгна горе-долу добре. Мама викаше: „Ви трите кво разбирате от техника” и се чудеше защо леля Тина е купила касетофон, като била чувала, че в Полша техниката била по-евтина.
Сега за тези, които не знаят:
Леля Тина ми е леля и живее в Полша. Панчо й е внуче. Сега леля Тина ни дойде на гости и иска да си направи отново български паспорт. Та затова и в петък цели пет часа се скитаха по кишите и чиновничките, премръзнали и изнемощели, търсейки спирката на трамвай № 20. Закъсняха и ми изкараха акъла. После всичко се оправи.
Та такива приключения ни се случиха напоследък, скъпи читатели. Леля Тина ще стои само една седмица. Донесе ми течен шоколад и разтопено зайче.
bas-de-page2

O
ще миналата събота се уговорихме с Жоро да отида с тях на екскурзия с трабанта до санаториума, в който бил отседнал по-рано баща му. Не, не се учудвайте. Това е санаториум в планината, тъй че се очерта една чудесна разходка на Витоша.
Спряхме пред санаториума. По пътя с Жоро ядохме „Своге” с фъстъци. Там още щом слязохме, видяхме една „кача” , възрастна, майка, която седеше отпред и щом ни видя се уплаши. Избяга.
bas-de-page-3
P3
Качихме се горе на терасата и почнахме да гледаме с бинокъла на бащата на Жоро. И тогава видяхме малкото куче. То „кимтеше” и навираше главата си в кофата за боклук… Погалихме го и поехме към планината. То донякъде вървя с нас, ала после ни остави. Бащата на Жоро разправяше как го бил нападнал глиган и предложи да вземе брадвичката си, да не ни нападне. Ние взехме това за шега, а майката на Жоро рече: „Стига, бе, Кольо, бе!”.
Както и да е, качихме се вече на височина. Стигнахме вече при водопада. Това беше оня водопад, който го пускат по новата телевизия. Беше хубав, бистър и искрящ от чистота.
P4
Намокрихме си ръцете на него. И продължихме. По пътеките все по-често се виждаха дупки, копани от глигани. Стигна се до там, че ние непрекъснато се оглеждахме наляво-надясно, да не изскочи отнякъде глиган. Явно в тая част на Витоша има много глигани. Те бяха ровили навсякъде за корени. Имаше цели пътеки, сякаш разорани с рало.
Стигнахме прословутата крепост, т.е. кула, разрушена, за която бащата на Жоро беше разказвал. Ала тая наблюдателница се оказа само едно плоско хълмче с разпилени камъни по него. Това били отломките от кулата, а хълмът се казвал Калето. Бащата на Жоро много настоя да ни снима.
P5
След като го направи, заслизахме надолу към трабанта пред санаториума. По пътя се разгоря спор между мен и Жоро комунист ли е или не Андрей Пантев.
Когато стигнахме при санаториума, ни посрещна глутница от кучета. Галихме ги и им давахме солети. И си тръгнахме към родната мръсна и задушна София.
bas-de-page4

O
громно дърво падна в снежната виелица във вторник и затрупа балкона на Бъклови. Нито аз, нито който и да било чу нещо, но когато на сутринта погледнах по пижама: половината двор беше станал като гора. Борко веднага се размърмори както винаги и реши да го махне, но и до ден днешен не го е направил. И слава Богу! Ние веднага решихме, че може страшно добре да се играе под това дърво. И ето ни на! Още същия ден – четвъртък, почнахме със снежните топки – имаше много сняг. Но затова ще научите повече в следващия материал.
bas-de-page5

P6-1
K
акто вече разбрахте, откриваме нова рубрика. „Игри” – така й е името. В нея ще ви разказваме на какви игри играем с Пешо и Жоро.
Дървото на двора падна. И това беше рай за нас. Веднага викнахме Дончо и се зацелихме. В четвъртък играхме аз и Жоро срещу Дончо. Понеже нямаше правила, никой не би. След това измислихме нова игра. Единият отбор (Дончо и Жоро) крие някъде един предмет, а другият отбор (аз) го търси. През цялото това време те пък търсят моя предмет. Те пречат на мен, и аз на тях, със снежни топки.
Аз трябваше да търся шишенце, пълно със сняг. Намерих го. Беше под нашия балкон. Те не можаха да измислят по-хубаво място.
В следващата рубрика ще разискваме пак същата игра.
P6-2
bas-de-page6

До скоро!

Няма коментари:

Публикуване на коментар