понеделник, 2 ноември 2015 г.

Букурещ - Ден 1

В средата на миналия месец отскочих до Букурещ за 3 дни. Пътувах със самолет, което си е лукс (но, както се казва на френски, беше aux frais de la princesse) – разстоянието е кратко и с автобус сигурно трипът, освен че е по-динамичен, продължава не повече от 6-7 часа. Е, със самолет си е друго – стигаш по-бързо, отколкото от “Кристал” до последната спирка на 102.
Беше приятен, дъждовен есенен ден. Всъщност, не беше много приятен – беше подгизнал, гузен и неуютен следобед. Но и в това си има чар.
Софийското летище беше пусто и изглеждаше миниатюрно (то и си е):
IMG_20151015_163809
IMG_20151015_163816
IMG_20151015_163838
Поразтърках очи …
IMG_20151015_163859
IMG_20151015_163911
IMG_20151015_163942
Реших да направя задно салто…
IMG_20151015_164022
А човекът на вратата все така излизаше…
IMG_20151015_164305
IMG_20151015_164556
Оставаше ми около 1 час до полета. Извадих круша от чантата си и закрачих из фоайето, разглеждайки околностите.
IMG_20151015_165328
IMG_20151015_165341
IMG_20151015_165358
IMG_20151015_165411
IMG_20151015_165457
Преминах паспортния, билетния и анти-терористичния контрол (проверка на куфара за аерозоли и кремообразни вещества). Вече бях съвсем близо до самолетите и до автобусчето, което щеше да ни закара до нашия аероплан.
IMG_20151015_180610IMG_20151015_180629IMG_20151015_180654
Докато го чакахме зова на стюардесите, взе да се стъмва. Извадих солети.
IMG_20151015_183211
Натоварих се в автобусчето. До мен един човек с делови вид, който говореше на италиански докато бяхме във фоайето, сега пак заговори по телефона, но този път на румънски. Имаше и група азиатци, които снимаха всичко, също като мен.
IMG_20151015_183223
Най-сетне слязохме от бусчето и запристъпвахме към самолета.
IMG_20151015_183302
Нашият самолет беше на румънската компания “Tarom”:  IMG_20151015_185243
IMG_20151015_185233
IMG_20151015_185300
В самолета…
IMG_20151015_185849 IMG_20151015_185859 IMG_20151015_185918 IMG_20151015_185926
Излитане… София от самолетски поглед:
IMG_20151015_192327IMG_20151015_192400
После дойдоха сандвичите. Тук ще използвам настоящата трибуна, за да възроптая срещу оскъдните количества храна, които “Таром” предоставя на своите пасажери. Става дума за миниатюрна питчица хляб (вкусна, вярно, но именно там е проблемът) с кашкавал и масло + миниатюрно пакетче с пържени фъстъци. Добре, че полетът продължи само около 30-40 мин. В Букурещ ни посрещнаха надписи на румънски (този език винаги ме омайва – прилича ми на измислен език от някаква леко страшна, но и абсурдна, така че и малко смешна, приказка):
IMG_20151015_202710IMG_20151015_202727IMG_20151015_203225IMG_20151015_203248
После взех такси чрез специалната автоматизирана система за повикване на такси от букурещкото летище. Натискаш един бутон, автоматът ти дава номерче, на което пише и номера на таксито, фирмата, часа, в който ще пристигне, и т.н. Шофьорът ме попита дали за първи път съм в Букурещ. Аз казах “Yes”. Настъпи неловко мълчание, коeто секна при вида на Парламента, бившия палат на Чаушеско. Съгласихме се, че е известен като една от най-големите сгради в света. Не успях да го снимам, даже и да го видя добре, просто го зърнах за секунди.
Беше вече късно, бях уморен, и се оттеглих в хотелската стая, от чийто прозорец се разкриваше следната гледка (към Calea Plevnei): IMG_20151015_212011
На следващия ден ме чакаше ранно ставане.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар