събота, 2 юни 2018 г.

Конкретизъм и религия

Свърши ерата на изкуството, което директно говори за екзистенцията и за онтологията. Времето на експлицитно философското изкуство. Дълго време то бе смятано за най-висшата форма, а жанровите литератури бяха натиквани в ъгъла на долнокачествената, продажна литература - онази, с която немислещите запълват свободното си от работа време. Днес жанровата литература е все по-реабилитирана, към нея се подхожда все по-сериозно. Защо това е така?
Защото да говориш директно за нешата е форма на shortcut - снасяш философията на готово, смляна, пакетирана, облечена в добре звучащи думи. Това е близко до митивационната реторика. Да кажеш "смисълът на живота е ..." е лесно. Това е просто едно изречение. Трудното е да направиш нещо, от което имплицитното заключение да бъде  "смисълът на живота е ...", и то такова заключение, което не може да се сведе до едно или две изречения. Заключение, което се изживява, а не формулира. С други думи, по-добре е да разкажеш една история, вплетена в мрежата на конкретните изживявания, на една съвсем конкретна и неуниверсална реалност - например реалността на един общински чиновник, или тази на един следовател, или тази на един гангстер. А не тази на писателя, философа, Човека по принцип. Животът не е по принцип, той винаги е конкретен.
Всички тези мисли ми дойдоха докато слушах Massive Attack. При тях вокалът никога не е на преден план, той никога не е водещият, обявяващият на всеослушание, никога не заема менторската позиция на фронтмена. При тях вокалът е вплетен в своята собствена реалност - пее за любовната си мъка или за житейските си размисли, но те са размислите на малкия човек, съществуващ на едно съвсем конкретно, дребномащабно ниво. Вокалът не е поет на екзистенцията, той е поет на момента. Той не прави мост между дребното и голямото, между ежедневното и вечното - той се простира единствено в рамките на ежедневното. Това не означава, че песента му е лишена от вечност, от едромащабен смисъл. Просто този смисъл остава скрит, недосегаем. На човека му е дадено само ежедневното. Той не разбира всевишното. Това е великото при Massive Attack. Не само при техните авторски песни, но и при кавърите, като Be Thankful for What You Got.

Though you may not drive a great big Cadillac
Gangsta whitewalls
TV antennas in the back
You may not have a car at all
But remember brothers and sisters
You can still stand tall
Just be thankful for what you got


Посланието на песента е ясно, то е философско, но по един конкретен начин. Вокалът пее на своите братя и сестри, не на човека по принцип. Пее за своите братя и сестри, вплетени в едно съвсем локализирано битие - това на американските гета.

Всъщност тук се усеща една поетика, която по-късно хип-хопът ще въплъти напълно. Хип-хопът не разделя частното, моментното от вечното. Той е самата екзистенция. Той всъщност е наследник на блуса, който е в основата на цялата тази история. Блусът не е само чернокожа музика - той се е зародил от контакта на чернокожите с индианците - отритнатите и потиснатите от белите, маргинализирани, необразовани, но разполагащи с едно много по-мощно от пушките, банките и дори алкохола оръжие - искреността.

Трип-хопът на Massive Attack е наследник на хип-хопа, но е един леко интелектуализиран twist, един страничен поглед към хип-хоп субекта. При тях  субектът е като герой от филм - той е поставен в един по-мащабен контекст. Той говори за своя живот, а в това време се развихря цялата сложност и неразчленимост на битието - пейзажът се променя, въздухът се нажежава, някъде другаде хиляди други водят своето съществуване. Неслучайно в един от по-късните клипове на групата виждаме жилищен блок. Съществуването е многопластово, фасетъчно, всеки е в своя филм. Една катедрала от човешки животи.

И тук стигам до магията на тази музика. Тази поетика, тази есстетика винаги ми се е струвала особено пленителна, next-level поетика. Тя е ембиънт в смисъл, че не е поетика на първа, а на втора степен. Метапоетика. Поетика, която е надскочила наивната претенция да твърдиш, да определяш, да квалифициращ. Поетика, която знае, че си глупав, че си никой. Ти не си човекът-глас, не си логоцентричният наивник, а  си просто парченце от голямото нещо, прашинка от всемира, прозорец в катедралата на живота.

С други думи, тук естетиката среща религията. Massive Attack  и хип-хопът са скрито религиозни форми на творчество. Не е ли точно това религиозният подход към живота - да живееш в ежедневното, вярвайки в отвъдното, но без да го профанизираш, без да го свеждаш до купешки теории, облечени в ефектни думи. Думите са лесни - действието е трудно. Изживей историята, вложи живота и тялото си в съшествуването. Откажи се от shortcut-а на абстрактното слово. Конкретността всъщност е форма на религиозност. Завръщането на конретиката е всъщност завръщане на религията.

Ето затова жанровата литература придобива нов смисъл и значение. Да четеш някое криминале може да ти каже много повече за живота, отколкото някой роман, изпълнен с дълбокомъдрени сентенции.